8.08.2019 г., 20:30

Бялата птица на надеждата

870 1 7

Догаря пурпурния залез...

и като искра на надеждата

оставя следа с обещание

за ново утро - изпълнено с обич.

Скок във времето -

където времевите линии

се пресичат със златиста

светлина носеща ново

светло начало...

Тогава ще осъзнаем -

величието на вселената

и на душите си...!

И ще благодарим,

за всеки миг от живота си

и за житейската си мисия.

Ще разтворим сърцата си

за любовта и ще бъдем...

блестящи божествени искрици!

И ще видим с душите си -

бялата птица на надеждата...!

 

31.07.2019г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Догаря пурпурния залез...

    и като искра на надеждата

    оставя следа с обещание

    за ново утро - изпълнено с обич.

    Скок във времето -

    където времевите линии

    се пресичат със златиста

    светлина носеща ново

    светло начало...

    Тогава ще осъзнаем -

    величието на вселената

    и на душите си...!

    И ще благодарим,

    за всеки миг от живота си

    и за житейската си мисия.

    Ще разтворим сърцата си

    за любовта и ще бъдем...

    блестящи божествени искрици!

    И ще видим с душите си -

    бялата птица на надеждата...!



    31.07.2019г

    Катя Джамова

    Блгословена вечер мили,приятели!
  • Пепи, благодаря ти!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи!
    Щастлива съм, че стихът ми те е докоснал
    и душата ти е устремена към бялата птица
    на надеждата...Силни сме защото всеки един
    от нас носи във себе си божествена искрица...
  • Хубаво е!
  • Аз я виждам, Николай...
    Толкова е красива с бели ангелски криле
    е загърнала народа ни и го пази и го закриля
    как докосва душите ни със вяра и надежда
    за по - светло бъдеще на децата ни...
    Трябва само да бъдем силни...
    Благодаря ти за хубавите думи!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...