8.08.2019 г., 20:30

Бялата птица на надеждата

874 1 7

Догаря пурпурния залез...

и като искра на надеждата

оставя следа с обещание

за ново утро - изпълнено с обич.

Скок във времето -

където времевите линии

се пресичат със златиста

светлина носеща ново

светло начало...

Тогава ще осъзнаем -

величието на вселената

и на душите си...!

И ще благодарим,

за всеки миг от живота си

и за житейската си мисия.

Ще разтворим сърцата си

за любовта и ще бъдем...

блестящи божествени искрици!

И ще видим с душите си -

бялата птица на надеждата...!

 

31.07.2019г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Догаря пурпурния залез...

    и като искра на надеждата

    оставя следа с обещание

    за ново утро - изпълнено с обич.

    Скок във времето -

    където времевите линии

    се пресичат със златиста

    светлина носеща ново

    светло начало...

    Тогава ще осъзнаем -

    величието на вселената

    и на душите си...!

    И ще благодарим,

    за всеки миг от живота си

    и за житейската си мисия.

    Ще разтворим сърцата си

    за любовта и ще бъдем...

    блестящи божествени искрици!

    И ще видим с душите си -

    бялата птица на надеждата...!



    31.07.2019г

    Катя Джамова

    Блгословена вечер мили,приятели!
  • Пепи, благодаря ти!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи!
    Щастлива съм, че стихът ми те е докоснал
    и душата ти е устремена към бялата птица
    на надеждата...Силни сме защото всеки един
    от нас носи във себе си божествена искрица...
  • Хубаво е!
  • Аз я виждам, Николай...
    Толкова е красива с бели ангелски криле
    е загърнала народа ни и го пази и го закриля
    как докосва душите ни със вяра и надежда
    за по - светло бъдеще на децата ни...
    Трябва само да бъдем силни...
    Благодаря ти за хубавите думи!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...