Бялата смърт
Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това!
Тя бавно завладява на хората телата,
и свиква се с нея, няма от нея спасение.
Става зависим от нея, умира му душата,
и няма борба с нея, а само отстъпление.
Тя е бялата смърт която трови и децата,
а някога за нас тя бе много непозната.
Те уж се чувстват супер, едно удовлетворение
а всъщност е острова, едно душевно падение.
Не давайте хора от бялата отрова на деца,
и вие също в къщи имате любими чеда.
Те са нашето бъдеще на тази родна земя,
Бог ще ви съди и накаже за вашите дела!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
