27 авг. 2024 г., 19:47  

Бялата смърт

480 0 2

                                        Бялата смърт 

 

 

 

Здравей, как си приятелю мой ти сега?

Не съм добре, разпространява се отровата.

Исках да успокоя себе си и моята душа,

но отговора друг е, съвсем не е това!

 

Тя бавно завладява на хората телата,

и свиква се с нея, няма от нея спасение.

Става зависим от нея, умира му душата,

и няма борба с нея, а само отстъпление.

 

Тя е бялата смърт която трови и децата,

а някога за нас тя бе много непозната.

Те уж се чувстват супер, едно удовлетворение 

а всъщност е острова, едно душевно падение.

 

Не давайте хора от бялата отрова на деца,

и вие също в къщи имате любими чеда.

Те са нашето бъдеще на тази родна земя,

 Бог ще ви съди и накаже за вашите дела!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...