Лежиш на леглото в бялата стая

и мирис отровен пропълзява към теб,

и хиляди мисли напират в ума ти -

отнемаш частица от себе си,

погубваш душата на неродено дете!

А след няколко часа кошмарът е свършил

и ти ставаш от леглото-ковчег,

и тръгваш по пътя си - цял, полупразен...

И скиташ по улици - кални и прашни,

 и вътрешно плачеш,

проклинаш света,

и говориш пред хората как щастливо живееш,

ала с ограбена и празна душа.