Лежиш на леглото в бялата стая
и мирис отровен пропълзява към теб,
и хиляди мисли напират в ума ти -
отнемаш частица от себе си,
погубваш душата на неродено дете!
А след няколко часа кошмарът е свършил
и ти ставаш от леглото-ковчег,
и тръгваш по пътя си - цял, полупразен...
И скиташ по улици - кални и прашни,
и вътрешно плачеш,
проклинаш света,
и говориш пред хората как щастливо живееш, ...