22 dic 2010, 14:05

Бялата Тигрица и Черният Ангел

  Poesía
2K 0 24

 

 

 

 

 

                ПРИКАЗКА  ЗА  БЯЛАТА  ТИГРИЦА  И  ЧЕРНИЯ  АНГЕЛ

 

 

     ________________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.

                    В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.

                    Простреляха я двама ловци на бели тигрици.

                    И се спуснаха...  По прясната  кървава нейна следа.

 

 

 

 

 

                    Той – Черен Ангел. На Смъртта Вестител злокобен.

                    Ден му беше звездната нощ. А нощта му – денят.

                    Другото му име беше Ключарят. Придружител...

                    На Душите Човешки. От тук... Та чак до другия Свят.

 

 

 

 

 

                    Разбуди  го предсмъртният рев, разцепил снежния ден.

                    Видя ранената бяла тигрица. Разпери прокобно Криле.

                    Скочи от облака и кацна пред ловците на бели тигрици.

                    А те – познали го...

                    Назад залитащи, побягнаха по собствените си следи.

 

 

 

 

 

                    Тигрицата задъхана спря се. И легна в снега.

                    Цяла обляна във кръв...

                    Да се приближи остави го. Втренчена в злачнозелените му очи.

                    Ангелът се пресегна. И бавно извади звънтящата тънка стрела.

                    После дълбоката рана затвори със синьочерното си горещо Крило...

 

 

 

 

 

                   Със Криле и ръце прегърна я. А тя се сгуши на мощните му гърди.

                   И омаляла попи от топлината му – млада. Още непокръстена.

                   Сърце до сърце...

                   Нокти прибрала. Близна с език две горещи зелени сълзи.

                   Снежнобяла тигрова кожа сля се със Ангелски черни Криле. 

 

 

 

 

 

                   А наоколо им снегът се стопи.

                   И се показаха първи цветя...

                   Невидяли кървав сняг с кехлибаренозелен пламък да гори.

                   И бяла Тигрица със черни Криле волно да се рее на вятъра.

                   Две Божии създания... Сплетени в едно. Полетели прегърнати...

 

 

 

 

 

                   Изведнъж Ангелът от болка ослепя.

                   Зловеща... Разкъсваща...

                   Смъртно пронизан в Сърцето. От тънка трептяща стрела.

                   Обърна се и ловците на бели тигрици с две мълнии порази.

                   После със кръвта се опръска белоснежните гърди на тигрицата...

 

 

 

 

 

                   А тя нежно погали с език... Бавно изстиващото му лице.

                   Черният Ангел... Вестителят на Смъртта... Тихо умираше.

                   И собствения си Спасител не могла от Смъртта да спаси.

                   Заключи Ключарят със шест ръждиви, злокобни катинара.

                   Два ледени изумруда се разтопиха от два горещи кехлибара...

 

 

 

                   И тъжно зави, глава към Небето изправила...

 

 

 

                   От тогава съществува стар мит. Легенда. Предание.

                   Че от Любовта на бялата Тигрица и Черния Ангел.

                   Се е създало жълто – синьо -  зеленото...

                   Северно Сияние.

 

 

 

 

 

 

                  2010 г.

 

 

                                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много, Владе!
    За теб е разкошното ти семейство - по-прекрасна да бъде !!!
    Амин
  • Вики, много харесах начина, по който си пресъздал тая легенда - динамично развитие на сюжета, според мен е добър сценарий за анимация за възрастни.
    Щастлива нова година ти пожелавам, приятелю!!!)))
  • Трижди ти по-бъди, скъпа Ели! Благодаря ти...
  • Обожавам всичко, написано от теб! Прекланям се пред дарбата ти! Целунат си от Господ! Благодаря ти за ВСИЧКО! Весели празници! БЪДИ!
  • Роси, Плами, Ники - благодаря ви за съпричастието и красивите думи!
    По-весели и светли да са за вас Празниците.
    Здравейте !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...