Dec 22, 2010, 2:05 PM

Бялата Тигрица и Черният Ангел 

  Poetry
1733 0 24

 

 

 

 

 

                ПРИКАЗКА  ЗА  БЯЛАТА  ТИГРИЦА  И  ЧЕРНИЯ  АНГЕЛ

 

 

     ________________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.

                    В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.

                    Простреляха я двама ловци на бели тигрици.

                    И се спуснаха...  По прясната  кървава нейна следа.

 

 

 

 

 

                    Той – Черен Ангел. На Смъртта Вестител злокобен.

                    Ден му беше звездната нощ. А нощта му – денят.

                    Другото му име беше Ключарят. Придружител...

                    На Душите Човешки. От тук... Та чак до другия Свят.

 

 

 

 

 

                    Разбуди  го предсмъртният рев, разцепил снежния ден.

                    Видя ранената бяла тигрица. Разпери прокобно Криле.

                    Скочи от облака и кацна пред ловците на бели тигрици.

                    А те – познали го...

                    Назад залитащи, побягнаха по собствените си следи.

 

 

 

 

 

                    Тигрицата задъхана спря се. И легна в снега.

                    Цяла обляна във кръв...

                    Да се приближи остави го. Втренчена в злачнозелените му очи.

                    Ангелът се пресегна. И бавно извади звънтящата тънка стрела.

                    После дълбоката рана затвори със синьочерното си горещо Крило...

 

 

 

 

 

                   Със Криле и ръце прегърна я. А тя се сгуши на мощните му гърди.

                   И омаляла попи от топлината му – млада. Още непокръстена.

                   Сърце до сърце...

                   Нокти прибрала. Близна с език две горещи зелени сълзи.

                   Снежнобяла тигрова кожа сля се със Ангелски черни Криле. 

 

 

 

 

 

                   А наоколо им снегът се стопи.

                   И се показаха първи цветя...

                   Невидяли кървав сняг с кехлибаренозелен пламък да гори.

                   И бяла Тигрица със черни Криле волно да се рее на вятъра.

                   Две Божии създания... Сплетени в едно. Полетели прегърнати...

 

 

 

 

 

                   Изведнъж Ангелът от болка ослепя.

                   Зловеща... Разкъсваща...

                   Смъртно пронизан в Сърцето. От тънка трептяща стрела.

                   Обърна се и ловците на бели тигрици с две мълнии порази.

                   После със кръвта се опръска белоснежните гърди на тигрицата...

 

 

 

 

 

                   А тя нежно погали с език... Бавно изстиващото му лице.

                   Черният Ангел... Вестителят на Смъртта... Тихо умираше.

                   И собствения си Спасител не могла от Смъртта да спаси.

                   Заключи Ключарят със шест ръждиви, злокобни катинара.

                   Два ледени изумруда се разтопиха от два горещи кехлибара...

 

 

 

                   И тъжно зави, глава към Небето изправила...

 

 

 

                   От тогава съществува стар мит. Легенда. Предание.

                   Че от Любовта на бялата Тигрица и Черния Ангел.

                   Се е създало жълто – синьо -  зеленото...

                   Северно Сияние.

 

 

 

 

 

 

                  2010 г.

 

 

                                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти много, Владе!
    За теб е разкошното ти семейство - по-прекрасна да бъде !!!
    Амин
  • Вики, много харесах начина, по който си пресъздал тая легенда - динамично развитие на сюжета, според мен е добър сценарий за анимация за възрастни.
    Щастлива нова година ти пожелавам, приятелю!!!)))
  • Трижди ти по-бъди, скъпа Ели! Благодаря ти...
  • Обожавам всичко, написано от теб! Прекланям се пред дарбата ти! Целунат си от Господ! Благодаря ти за ВСИЧКО! Весели празници! БЪДИ!
  • Роси, Плами, Ники - благодаря ви за съпричастието и красивите думи!
    По-весели и светли да са за вас Празниците.
    Здравейте !!!
  • поздравления за този стих
  • Стиховете ти винаги въздействат силно! Щастливи празници, Вик!
  • Докосва поетично пресъздадения от теб мит!
    Светли празници, Виктор!
  • Благодаря ви много, Руми, Оги!
    За вас - по-светли и благоугодни да са Празниците.

    БЪДЕТЕ !!!
  • Силни и мъдри са словата ти, Викторе!
    Приказни стихове твориш...Докосващи!

    Светли празници на теб - Боженски прекрасни!
  • Благодаря ти от сърце, Магьоснице!
    За теб - трижди ПО-СВЕТЛИ да бъдат...
  • Ваня, Водолея, Боби, Галя - благодаря ви! Много...

    БЪДЕТЕ !!!
  • Северно сияеща е твоята легенда, Вик... Весели празници!
  • Колко много неща могат да се видят в твоя стих! Доброто, което често получава в отплата зло; и любовта, и мъката, които могат да родят красота... А начинът да ни ги представиш е оригинален! Поздрав!
  • Яна, Дани - с благодарност!
    Весели Празници !!!
  • Много ми хареса!!!!!!
  • Браво и от мен!!!!!!!!!
  • И аз благодаря, скъпа Ивон, за топлите слова!
    Весели Празници !!!
  • Бях в друг свят. Благодаря за приказната легенда!
  • Лили, Ачо, Никка, Приятелю Илко - признателен съм за добрите думи и подкрепата!
    Мила Надежда, не се обиждам, а напротив... Прекрасно е когато всеки вижда част от себе си в една творба. Това означава, че авторът скромно
    и достойно си е свършил работата. Май!

    БЪДЕТЕ ВСИЧКИ !!!
  • Наистина не съм срещала такъв стил тук,изобщо да не ти пише името няма как да не познае човек чии са редоветепросто написаното от теб всеки път ме разтърсва до основи(не знам дали защото малко си падам по готиката,а сиховете ти ми създават малко такова усещане)надявам се да не се обидиш,просто искам да споделя как го усещам и,че много ми харесва
  • Харесват ми твоите разходки, Викторе!
    Пренасяш ме в други светове.
    Весели празници ти пожелавам!
  • Благодаря ви, мили Момичета!
    Целувам ви ръка !!!
  • Величествено,извън пределите на човешката фантазия,написано сякаш от Белия Ангел на Любовта,който също като нас е останал потресен от любовта на бялата тигрица и черния ангел!
Random works
: ??:??