Бялата Тигрица и Черният Ангел
ПРИКАЗКА ЗА БЯЛАТА ТИГРИЦА И ЧЕРНИЯ АНГЕЛ
________________________________________________________
Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.
В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.
Простреляха я двама ловци на бели тигрици.
И се спуснаха... По прясната кървава нейна следа.
Той – Черен Ангел. На Смъртта Вестител злокобен.
Ден му беше звездната нощ. А нощта му – денят.
Другото му име беше Ключарят. Придружител...
На Душите Човешки. От тук... Та чак до другия Свят.
Разбуди го предсмъртният рев, разцепил снежния ден.
Видя ранената бяла тигрица. Разпери прокобно Криле.
Скочи от облака и кацна пред ловците на бели тигрици.
А те – познали го...
Назад залитащи, побягнаха по собствените си следи.
Тигрицата задъхана спря се. И легна в снега.
Цяла обляна във кръв...
Да се приближи остави го. Втренчена в злачнозелените му очи.
Ангелът се пресегна. И бавно извади звънтящата тънка стрела.
После дълбоката рана затвори със синьочерното си горещо Крило...
Със Криле и ръце прегърна я. А тя се сгуши на мощните му гърди.
И омаляла попи от топлината му – млада. Още непокръстена.
Сърце до сърце...
Нокти прибрала. Близна с език две горещи зелени сълзи.
Снежнобяла тигрова кожа сля се със Ангелски черни Криле.
А наоколо им снегът се стопи.
И се показаха първи цветя...
Невидяли кървав сняг с кехлибаренозелен пламък да гори.
И бяла Тигрица със черни Криле волно да се рее на вятъра.
Две Божии създания... Сплетени в едно. Полетели прегърнати...
Изведнъж Ангелът от болка ослепя.
Зловеща... Разкъсваща...
Смъртно пронизан в Сърцето. От тънка трептяща стрела.
Обърна се и ловците на бели тигрици с две мълнии порази.
После със кръвта се опръска белоснежните гърди на тигрицата...
А тя нежно погали с език... Бавно изстиващото му лице.
Черният Ангел... Вестителят на Смъртта... Тихо умираше.
И собствения си Спасител не могла от Смъртта да спаси.
Заключи Ключарят със шест ръждиви, злокобни катинара.
Два ледени изумруда се разтопиха от два горещи кехлибара...
И тъжно зави, глава към Небето изправила...
От тогава съществува стар мит. Легенда. Предание.
Че от Любовта на бялата Тигрица и Черния Ангел.
Се е създало жълто – синьо - зеленото...
Северно Сияние.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
