20 dic 2017, 1:05

Бяло, бяло 

  Poesía
632 0 7

 

Нищо, че ноща като старица

метнала е черно наметало –

зъзнат в мрака дървеса и птици,

а в душата ми е бяло, бяло!

 

Нищо, че през тъмните полета

не препуска Дядо Мраз с шейната

и не пеят весели звънчета,

топло ми е някак на душата.

 

Топло е и светло на душата,

за това, че у дома се връща

и припламва весело елхата,

сякаш мама е отново в къщи.

 

Смях и песни – толкова е просто,

Коледа е, времето е спряло,

спомените днес са ми на гости

и в душата ми е бяло, бяло...

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??