Бяло, бяло
Нищо, че ноща като старица
метнала е черно наметало –
зъзнат в мрака дървеса и птици,
а в душата ми е бяло, бяло!
Нищо, че през тъмните полета
не препуска Дядо Мраз с шейната
и не пеят весели звънчета,
топло ми е някак на душата.
Топло е и светло на душата,
за това, че у дома се връща
и припламва весело елхата,
сякаш мама е отново в къщи.
Смях и песни – толкова е просто,
Коледа е, времето е спряло,
спомените днес са ми на гости
и в душата ми е бяло, бяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
