12 dic 2009, 0:52

Бяло олицетворение 

  Poesía » Otra
1737 0 5

В средата на пустошта има

едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,

тъжи - безпорядъчно.

Как може да се очаква

порядък в море, изпълнено
от бялост и блясък. По средата

като плашило дърво - самотно...  

 

Струва ми се, че пищи

безпомощно с последни сили.
Но никой не го чува, кипи

под корените му студът под нулата и едновременно спи.

Но това олицетворява всъщност
човекът, който си губи душата...
Човекът без книжка за правилност.
Човекът, превърнал се в "бял гущер".

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Браво Еди много е добро.Аз мисля,че олицетворява съвремения ни свят,в който всичко добро в заменено с мрачноста на зависта,безразличността,грубоста на хората и всички най-лоши качества.
  • Ако хората започнат напълно да разбират какво твориш, значи не си струва да продължаваш.
  • С "Бял гущер" всъщност имах предвид- безчувствеността, безмилостността на хората... Ако прочетеш романа "Белия гущер" от Павел Вежинов сигурен съм, че ще разбереш какво съм се опитал да почувствате Вие читателите!!! Все пак мн ми е тъжно, че читателят не може да разбере мисълта ми но ще се опитам в бъдещите си творби да няма двусмислица, ще ги изчистя тия ПАРАЗИТИ
  • Но белият гущер , в една пустиня от бездушие е просто последната жива твар , търсеща пътя към изхода... Ако светът е грешен , то не трябва да виним човека че не постъпва правилно... И все - пак всички ние сме гущери , за жалост малко са белите!
Propuestas
: ??:??