12.12.2009 г., 0:52

Бяло олицетворение

2.1K 0 5

В средата на пустошта има

едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,

тъжи - безпорядъчно.

Как може да се очаква

порядък в море, изпълнено
от бялост и блясък. По средата

като плашило дърво - самотно...  

 

Струва ми се, че пищи

безпомощно с последни сили.
Но никой не го чува, кипи

под корените му студът под нулата и едновременно спи.

Но това олицетворява всъщност
човекът, който си губи душата...
Човекът без книжка за правилност.
Човекът, превърнал се в "бял гущер".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияние Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Браво Еди много е добро.Аз мисля,че олицетворява съвремения ни свят,в който всичко добро в заменено с мрачноста на зависта,безразличността,грубоста на хората и всички най-лоши качества.
  • Ако хората започнат напълно да разбират какво твориш, значи не си струва да продължаваш.
  • С "Бял гущер" всъщност имах предвид- безчувствеността, безмилостността на хората... Ако прочетеш романа "Белия гущер" от Павел Вежинов сигурен съм, че ще разбереш какво съм се опитал да почувствате Вие читателите!!! Все пак мн ми е тъжно, че читателят не може да разбере мисълта ми но ще се опитам в бъдещите си творби да няма двусмислица, ще ги изчистя тия ПАРАЗИТИ
  • Но белият гущер , в една пустиня от бездушие е просто последната жива твар , търсеща пътя към изхода... Ако светът е грешен , то не трябва да виним човека че не постъпва правилно... И все - пак всички ние сме гущери , за жалост малко са белите!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....