Eddy
29 el resultado
  1761 
За първи път
от много дълго
време насам
аз заплаках.
Заплаках с ноември. ...
  1655 
(1)
- Хей, хей! Какво правиш бе, да го еба? Какво… кажи де? Времето ни изтече, сеансът ни свърши! Другият ми клиент ме чака отвън… вече десет минути. Много се радвам, че си отвори проклетите цепки… Другата седмица от 15 часа, окей?
- Оу’кей, да… да. – изпъшках като стара току-що потегляща гемия. И с ...
  656 
(поток на мисълта)
Първо ще напиша този ред и тогава ще си запаля цигарата.
Запалих си цигарата! Идеята ми е да си проследя начина, по който мисли болният ми мозък. Със сигурност е болен, поне в това вярвам.
Тези дни не намирам удоволствие или нещо подобно на това чувство в нищо! Само, може би, кога ...
  594 
Хората, ах тези същества!
Възвишени уж, а току-тъй и най-наивни.
Може би и най-разумни...
Понякога?!
Едно нещо трябва да кажа. ...
  601 
Черни облаци
влажна земя съхне
лястовица хвърчи
  776 
Стремя се към едно слънце!
Пред мен една невидима стена:
прозрачна и хлъзгава...
Разбирам го от мръсотийки
и петънца по нея от прежни ...
  660 
Небето се простира в безкрая,
разположено е в него - синя палитра.
Осеяно е с облаци от рая,
а те поляти със слънчева искра.
Самотен облак там скита, ...
  582 
Идва срещу мен,
а аз все се чудя, защо?...
...защо е толкова тясна
тази улица?
Правя опити за медитация, ...
  745 
Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога ...
  659 
Тук не е моето място!
Мигар сгрешихте моята яма?
Да се бърка е твърде лесно, просто.
Да ви ориентирам? Аз компас, а вий скромна дама.
Моето не бе прищевка, а мечта, желание. ...
  694 
Остриета черни и грапави от чугун,
забиват се по безкосменото теме.
Понечи да помисли? Остроумно... БУМ.
знаеше, че е закъснял, липсваше време.
Проклятие се изливаше грозно, но щедро. ...
  1182 
Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...
  971 
Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.
Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам? ...
  647 
Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше д ...
  767 
Щом дъжд от
метеори заваля,
се чу грохот
и земята потрепера.
Почвената покривка ...
  1537 
Ето, че се издава
поглед горещ,
чак слънцето минава,
камо ли и пещ...
Бузки-розевки, ...
  608 
Светлина - мътна и тъмносива.
Тъмнина - ясна и светлолилава...
Под краката, вместо плодородие, има
в замяна "бетонородие" направена.
Благословиите, рикoширани в човека, ...
  759 
Завари ме "тъгата" и даже ме мина,
не гледах към нея, не исках да ме поздрави.
Но усети ми миризмата
и се доближи...
С плах поглед, гледах страхливо, ...
  698 
В средата на пустошта има
едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,
тъжи - безпорядъчно.
Как може да се очаква ...
  1736 
Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам, ...
  942 
Внедрих си любовта в една,
тя изобщо не ме разбра.
Като някоя стрела - страстта,
се заби в нея и чак мен ме заболя.
Плаках дълго без да спра, ...
  758 
  1658 
И аз исках да летя в онези
синеви небесни.
Исках да сме залепени
и да сме неразделни.
Исках да летим над рая ...
  1503 
Тя е като цвете,
тя е като ясно небе.
Не прилича на другите,
отличава се от всичките.
Тя е нежна снежинка, ...
  719 
Сега се събудих, но не нормално,
не знам, да не съм в положение кошмарно.
Оглеждам се наоколо да видя нещо,
което да ми е познато - минимално.
Вглеждам се, но не виждам, ...
  901 
Всеки блести със своята красота,
всеки люби със своето сърце.
Някои вадят по-ярка светлина,
други се губят в мрачни ръце.
Но тя е различна, не е като другите, ...
  724 
Когато са се сблъскали
"надеждата" и "отчаянието",
получили се реакции психични
в сърцето на егоистичното!
А егоистичното всеки го познава , ...
  682 
Вчера имах рожден ден,
тя не си спомни за мен.
Всъщност знам, че тя не ме е забравила,
защото знам, че не ме е и запомнила.
Стената се издига помежду ни, ...
  771 
Propuestas
: ??:??