Ти ме чакаш - претворила самотата
в пустиня от небесни сетива...
и пристъпваш, плахо, по път обратен
и не чуваш - викам те: Ела!
Малко късче се отронва от дървото -
листо в дланта ти да се приюти,
от чувствата взаимни при теб то
дошло е, и да ме съхрани...!
Пристъпва мрак - бездушната постеля
на наранени птици и сълзи,
не чакаш, вече, аз да те намеря,
но за мен ти през съня си погледни.
Ще се докосват затаени стихове,
отронени от жажда за живот
и минавайки през свойте мигове
със скорост - подарена от преструвка...
ще се срещнем пак - моя любов...!
Пред на падаща звезда милувката...
… Тласкани един към друг
от прегръдката на стиховете…
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados