5 июн. 2013 г., 15:04

Бяло утро (Прегръдката на стиховете)

686 0 0

Ти ме чакаш - претворила самотата

в пустиня от небесни сетива...

и пристъпваш, плахо, по път обратен

и не чуваш - викам те: Ела!

 

Малко късче се отронва от дървото -

листо в дланта ти да се приюти,

от чувствата взаимни при теб то

дошло е, и да ме съхрани...!

 

Пристъпва мрак - бездушната постеля

на наранени птици и сълзи,

не чакаш, вече, аз да те намеря,

но за мен ти през съня си погледни.

 

Ще се докосват затаени стихове,

отронени от жажда за живот

и минавайки през свойте мигове

със скорост - подарена от преструвка...

ще се срещнем пак - моя любов...!

Пред на падаща звезда милувката...

 

… Тласкани един към друг

от прегръдката на стиховете…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...