От дебрите на миналото тъмно
ще те измъкна още на разсъмване.
А чашите със вино неизпито
ще бъдат  моето прикритие.

Душата ти ранена ще лекувам,
цената е висока, но си струва.
Пред болката ще слагам паравани-
любов, от много хора неразбрана.

А щом душата ти  достигне до Нирвана,
за шепа обич ще те моля във замяна.
Без думи ще  я искам проницателно,
а ти ще ми отвръщаш с отрицание.

С очите си ще милвам на сбогуване,
лицето ти от времето погубено.
И ще те чакам в мрака непрогледен
да ме постоплиш... че съм ледена.