1 февр. 2019 г., 23:55

Бъдеще

775 1 0

 

От дебрите на миналото тъмно
ще те измъкна още на разсъмване.
А чашите със вино неизпито
ще бъдат  моето прикритие.

 

Душата ти ранена ще лекувам,
цената е висока, но си струва.
Пред болката ще слагам паравани-
любов, от много хора неразбрана.

 

А щом душата ти  достигне до Нирвана,
за шепа обич ще те моля във замяна.
Без думи ще  я искам проницателно,
а ти ще ми отвръщаш с отрицание.

 

С очите си ще милвам на сбогуване,
лицето ти от времето погубено.
И ще те чакам в мрака непрогледен
да ме постоплиш... че съм ледена.






 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Slavkova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...