1.02.2019 г., 23:55

Бъдеще

771 1 0

 

От дебрите на миналото тъмно
ще те измъкна още на разсъмване.
А чашите със вино неизпито
ще бъдат  моето прикритие.

 

Душата ти ранена ще лекувам,
цената е висока, но си струва.
Пред болката ще слагам паравани-
любов, от много хора неразбрана.

 

А щом душата ти  достигне до Нирвана,
за шепа обич ще те моля във замяна.
Без думи ще  я искам проницателно,
а ти ще ми отвръщаш с отрицание.

 

С очите си ще милвам на сбогуване,
лицето ти от времето погубено.
И ще те чакам в мрака непрогледен
да ме постоплиш... че съм ледена.






 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Slavkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....