koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
27 jun 2017, 19:51

Бъдещето на човека 

  Poesía » Filosófica
246 1 7

Посрещнах за пореден път нощта

и се заслушах във шума на ветровете,

и в шепот на зелените листа,

надвиснали, като чадър над цветовете.

 

Погледнах горе светлото небе,

където греят фаровете на звездите.

И мисълта ми все натам гребе

към тоз разкош в магията на светлините.

 

И се почувствах аз, като перце

изпаднало от счупено крило на птица.

От болка сви се моето сърце,

че във Вселената съм мъничка частица.

 

Но същевременно и горд Човек,

че някога Вселената ще бъде моя.

И може би това ще е след век...

За това заслугата, Човеко, ще е твоя!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??