Jun 27, 2017, 7:51 PM

Бъдещето на човека 

  Poetry » Phylosophy
347 1 6
Посрещнах за пореден път нощта
и се заслушах във шума на ветровете,
и в шепот на зелените листа,
надвиснали, като чадър над цветовете.
Погледнах горе светлото небе,
където греят фаровете на звездите.
И мисълта ми все натам гребе
към тоз разкош в магията на светлините.
И се почувствах аз, като перце
изпаднало от счупено крило на птица.
От болка сви се моето сърце,
че във Вселената съм мъничка частица. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??