Бъдещето на човека
Посрещнах за пореден път нощта
и се заслушах във шума на ветровете,
и в шепот на зелените листа,
надвиснали, като чадър над цветовете.
Погледнах горе светлото небе,
където греят фаровете на звездите.
И мисълта ми все натам гребе
към тоз разкош в магията на светлините.
И се почувствах аз, като перце
изпаднало от счупено крило на птица.
От болка сви се моето сърце,
че във Вселената съм мъничка частица.
Но същевременно и горд Човек,
че някога Вселената ще бъде моя.
И може би това ще е след век...
За това заслугата, Човеко, ще е твоя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценките! Радвам се, че оценявате написаното! Но както казва Маргарита, с това си държание на земята Човека може да замърси и Вселената. Дано не стане така. Поздрави от мен!
-
Харесах!
-
Горката вселена! Дано се опази още малко от Човека! Но, стихото ми хареса. Просто, нямам вяра на Човека!
-
Благодаря, Момичета! Трогнат съм от Вашето внимание!
Бъдете вдъхновени за нови творби! Поздрави! -
Браво!
-
Поздравления за прекрасния стих, Никола!Докосваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
