Бъдещето на човека
Посрещнах за пореден път нощта
и се заслушах във шума на ветровете,
и в шепот на зелените листа,
надвиснали, като чадър над цветовете.
Погледнах горе светлото небе,
където греят фаровете на звездите.
И мисълта ми все натам гребе
към тоз разкош в магията на светлините.
И се почувствах аз, като перце
изпаднало от счупено крило на птица.
От болка сви се моето сърце,
че във Вселената съм мъничка частица.
Но същевременно и горд Човек,
че някога Вселената ще бъде моя.
И може би това ще е след век...
За това заслугата, Човеко, ще е твоя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
