Бъдещето на човека

Jun 27, 2017, 7:51 PM

Poetry » Phylosophy

245 1 7

Посрещнах за пореден път нощта

и се заслушах във шума на ветровете,

и в шепот на зелените листа,

надвиснали, като чадър над цветовете.

Погледнах горе светлото небе,

където греят фаровете на звездите.

И мисълта ми все натам гребе

към тоз разкош в магията на светлините.

И се почувствах аз, като перце

изпаднало от счупено крило на птица.

От болка сви се моето сърце,

че във Вселената съм мъничка частица.

Но същевременно и горд Човек,

че някога Вселената ще бъде моя.

И може би това ще е след век...

За това заслугата, Човеко, ще е твоя!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2017-06-28T10:28:35+03:00

Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценките! Радвам се, че оценявате написаното! Но както казва Маргарита, с това си държание на земята Човека може да замърси и Вселената. Дано не стане така. Поздрави от мен!
vladetoned (Владислав Недялков)

2017-06-28T09:53:02+03:00

Хареса ми, поздравления!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-06-28T06:53:35+03:00

Харесах!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-28T06:48:00+03:00

Горката вселена! Дано се опази още малко от Човека! Но, стихото ми хареса. Просто, нямам вяра на Човека!
koli4a (Никола Апостолов)

2017-06-28T00:03:33+03:00

Благодаря, Момичета! Трогнат съм от Вашето внимание!
Бъдете вдъхновени за нови творби! Поздрави!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-06-27T23:16:04+03:00

Браво!
Izumrudkata (Катя)

2017-06-27T21:49:23+03:00

Поздравления за прекрасния стих, Никола!Докосваш!