на Йоан, моето пораснало момче
И ето, че се случи. Ти затвори
на свойта книга първата глава.
От тук нататък сините простори
са твои за безкрайни времена.
Бъди като орела - горд и силен!
Не спирай да летиш и в бурни дни.
Че само в битка с вятъра размирен,
се научава всяка птица да лети!
Непримирим бъди!Мечтай на едро!
Не се задоволявай със трохи.
Животът често награждава щедро
онези със най-смелите мечти.
Живей! Гори и щедро се раздавай!
Щом обич даваш, нежност не пести!
Унилият - с надежда окрилявай.
Нещастният - със думи утеши.
Бъди приятел! Мил любим! И нека,
по пътя ти да грее светлина.
Води се от човешкото в човека.
Търси дълбоко под повърхността.
Гради с любов и имай крепка вяра
- животът чудо е и всеки миг е свят.
Раздавай се на хората без мяра.
Човекът само с обич е богат !
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados