Колкото и да тичам, не мога да избягам...

вчера е минало, а утре е загадка.

През теб изживях най-силните си бури,

но без теб не виждам и не чувствам като луда!

Зловещо е да те виждам в мечтите си,

ала далече от очите си...

С обичта към теб обикнах и себе си

и там някъде между резговорите...

Бъди до мен, когато най-малко заслужавам...

Ти си този, който ме спасява...

Представа си нямаш какво е чувството

да бъдеш празен, да бъдеш нищо!

Другите не могат да са като теб,

не желая да присъствам в техните им светове...

Приеми ме като рожба във гнездото си,

утеши ме и покрий с крилото си...

Аз съм твоята недовършена картина,

която чака занемарена във праха...

Аз съм като тревичката зелена,

неоставена да порасте...