Бъди до мен
Колкото и да тичам, не мога да избягам...
вчера е минало, а утре е загадка.
През теб изживях най-силните си бури,
но без теб не виждам и не чувствам като луда!
Зловещо е да те виждам в мечтите си,
ала далече от очите си...
С обичта към теб обикнах и себе си
и там някъде между резговорите...
Бъди до мен, когато най-малко заслужавам...
Ти си този, който ме спасява...
Представа си нямаш какво е чувството
да бъдеш празен, да бъдеш нищо!
Другите не могат да са като теб,
не желая да присъствам в техните им светове...
Приеми ме като рожба във гнездото си,
утеши ме и покрий с крилото си...
Аз съм твоята недовършена картина,
която чака занемарена във праха...
Аз съм като тревичката зелена,
неоставена да порасте...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени