9 дек. 2012 г., 11:41

Бъди до мен

1K 0 0

Колкото и да тичам, не мога да избягам...

вчера е минало, а утре е загадка.

През теб изживях най-силните си бури,

но без теб не виждам и не чувствам като луда!

 

Зловещо е да те виждам в мечтите си,

ала далече от очите си...

С обичта към теб обикнах и себе си

и там някъде между резговорите...

 

Бъди до мен, когато най-малко заслужавам...

Ти си този, който ме спасява...

Представа си нямаш какво е чувството

да бъдеш празен, да бъдеш нищо!

 

Другите не могат да са като теб,

не желая да присъствам в техните им светове...

Приеми ме като рожба във гнездото си,

утеши ме и покрий с крилото си...

 

Аз съм твоята недовършена картина,

която чака занемарена във праха...

Аз съм като тревичката зелена,

неоставена да порасте...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...