В мълчание сиво обвити са дните.
и дрезгаво свири валдхорна в нощта,
две чаши с Мерло стоят ненапити…
какво ли бушува във твойта душа?
Ела и постой. Дори мълчеливо
ръка ми подай. Във очите ми виж
как само за тебе светът се побира,
и само за тебе небето звездú…
Постой. От очите ти изгрев ще пия,
в бездънно море и тъй приказен свят
ще свия сърцето си - нявга стихия -
ще шепна бъди ми приятел,
любим мой,
и брат…
© Криси Todos los derechos reservados
ръка ми подай. Във очите ми виж
как само за тебе светът се побира,
и само за тебе небето звездú…
Море от копнежна любов и красота! Весели празници, Крис!