Dec 4, 2012, 7:09 PM

Бъди ми

  Poetry » Love
1.3K 0 12

 

В мълчание сиво обвити са дните.

и дрезгаво свири валдхорна в нощта,

две чаши с Мерло стоят ненапити…

какво ли бушува във твойта душа? 

Ела и постой. Дори мълчеливо

ръка ми подай. Във очите ми виж

как само за тебе светът се побира,

и само за тебе небето звездú… 

Постой. От очите ти изгрев ще пия,

в бездънно море и тъй приказен свят

ще свия сърцето си - нявга стихия -

ще шепна бъди ми приятел,

любим мой,

и брат…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...