Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали -
отрежи ги и двете -
по земята да стъпвам
не ми трябват крила.
С одеяло завий ме,
че не искаш да гледаш
босонога и малка
как пристъпвам едва.
И недей тревожи се -
и това ще ми мине.
До теб, преди всичко,
е една силна жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирела Шопова Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
