Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали -
отрежи ги и двете -
по земята да стъпвам
не ми трябват крила.
С одеяло завий ме,
че не искаш да гледаш
босонога и малка
как пристъпвам едва.
И недей тревожи се -
и това ще ми мине.
До теб, преди всичко,
е една силна жена.
© Мирела Шопова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
