I
Бъдни вечер!
- вечер свята по земята
се разстила в многоцветен пласт.
Тъгата неусетно губи свойта власт.
Но привидно.
Вън лаят кучета,
просяци с положение незавидно
се лутат като сенки безплътни,
а табели крайпътни
- зловещо се смеят
под съпровода на вятър разлютен
от сън мъртвешки събуден.
С ярост се нахвърля
като мрак над безлюдно поле,
и непрестанно изхвърля
огън и жупел
под смрачения купол
и изгаря плътта бледа
като черна веда, тази несрета-
огорчението
протяга пипала отровни,
и жили и оставя белези.
...
Дори и малката мушица погуби себе си.
II
Край огнището маса празнична е наредена,
уют цари като вечният владетел -
смъртта,
която тук е просто ням свидетел
на тази гледка незабвенна.
Баници, сладкиши и пита с късмет,
разни гозби - дарове от майката земя,
дарове от плодородните поля,
които са безчет.
И тихо се изричат молитви
семейството закърпи празнините на своята раздяла,
наивно-бяла атмосферата с глъч е напоена,
усмивки се преплитат с погледи лъчезарни
пожеланията се носят леко
като вятъра игрив насред полето
и отнася надалеко
чувствата в други измерения
на Щастието.
И тези близки откровения
шават в стаята
навеки заключени.
Покоят и щастието останаха докрая в желязна схватка сключени.
III
А вън буря свирепа се разяри,
покоси хиляди невинни светулки.
Светлината угасна под булото на Съдбата,
мрачният покров
закри кръгозора
и на надежда и на любов.
Хиляди хора лутащи се в безизходен лабиринт.
И тази нощ -
те търсят изхода сред тъмни коридори,
те дирят и надеждата -
но уви, мрачни са и безкрайните простори.
Посинелите меса -
един драматичен контраст
на уюта и настроението
които нейде са на власт.
Сълзи
и тънка ивица кръв се носят по паважа,
една безкрайна ивица към смъртта.
И гледам, без да мога нещо да кажа,
а кучета се бият яростно за залъка храна.
Агонизиращи бездомници -
гинат като пламъци на свещ,
а болката- разгаря се като в пещ.
На всеки ъгъл
лежат като занемарени вещи
с лица зловещи - бледи като на мъртъвци,
със затворени клепки като светци,
едни мъченици
- мъкнещи тежкия товар,
а животът й - сумрак без никакъв фенер,
той е единственият и господар,
верни поданици на Ахасфер.
© Ахасфер Todos los derechos reservados