I

Бъдни вечер!

                     - вечер свята по земята

се разстила в многоцветен пласт.

Тъгата неусетно губи свойта власт.

                     Но привидно.

Вън лаят кучета,

просяци с положение незавидно

се лутат като сенки безплътни,

а табели крайпътни

                   - зловещо се смеят

под съпровода на вятър разлютен

от сън мъртвешки събуден.

С ярост се нахвърля

като мрак над безлюдно поле,

и непрестанно изхвърля

                                      огън и жупел

под смрачения  купол

и изгаря плътта бледа

като черна веда, тази несрета-

                                                          огорчението

протяга пипала отровни,

                                      и жили и оставя белези.

...

Дори и малката мушица погуби себе си.

                                      II

Край огнището маса празнична е наредена,

уют цари като вечният владетел -

                                                                   смъртта,

която тук е просто ням свидетел

на тази гледка незабвенна.

Баници, сладкиши и пита с късмет,

разни гозби - дарове от майката земя,

дарове от плодородните поля,

които са безчет.

И тихо се изричат молитви

семейството закърпи празнините на своята раздяла,

наивно-бяла атмосферата с глъч е напоена,

усмивки се преплитат с погледи лъчезарни

пожеланията се носят леко

                                               като вятъра игрив насред полето

и отнася надалеко

чувствата в други измерения

                                               на Щастието.

И тези близки откровения

                                               шават в стаята

навеки заключени.

Покоят и щастието останаха докрая в желязна схватка сключени.

                                               III

А вън буря свирепа се разяри,

                                      покоси хиляди невинни светулки.

Светлината угасна под булото на Съдбата,

мрачният покров

                 закри кръгозора

                                      и на надежда и на любов.

Хиляди хора лутащи се в безизходен лабиринт.

И тази нощ -

                     те търсят изхода сред тъмни коридори,

те дирят и надеждата -

                   но уви, мрачни са и безкрайните простори.

Посинелите меса -

                               един драматичен контраст

на уюта и настроението

                              които нейде са на власт.

Сълзи

 и тънка ивица кръв се носят по паважа,

една безкрайна ивица към смъртта.

И гледам, без да мога нещо да кажа,

а кучета се бият яростно за залъка храна.

Агонизиращи бездомници -

                                               гинат като пламъци на свещ,

а болката- разгаря се като в пещ.

На всеки ъгъл

                            лежат като занемарени вещи

с лица зловещи - бледи като на мъртъвци,

със затворени клепки като светци,

едни мъченици

                            - мъкнещи тежкия товар,

а животът й - сумрак без никакъв фенер,

той е единственият и господар,

верни поданици на Ахасфер.