18 mar 2015, 7:54

Бъдното, Отвъдното

  Poesía » Otra
1.3K 0 10

Странно някак 

се римуват

тия две понятия.

А крилатите мечти,

дето ни вълнуват,

изхабяват се почти,

докато се бъхтим

от зори до мрак

в младите години.

Бързо и незнайно как

после идва старостта

и отнема сили.

И тогава за света

нещичко

разбираме:

не е все едно кога,

но един ден умираме.

Любовта и мъдростта

ни отварят бъдното,

злобата и завистта

водят към отвъдното.

Но дано на оня свят

Бог прости на грешните.

И дано да няма Ад.

Ех, мечти човешки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много, Жоро, за мнението.Поздрави!
  • Много силно!Толкова въпроси ......а отговора в няколко строфи.Замисляш се и за миг си в отвъдното,защото си грешен.За бъдното не мислиш,защото труфно се стига.Ех живот.....
  • Благодаря ти, че сподели, Ласка! Поздрави!
  • "Любовта и мъдростта
    ни отварят бъдното,
    злобата и завистта
    водят към отвъдното."

    Хубаво!
  • Искрено ти благодаря, Венета! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....