30 abr 2020, 7:31

Бъг в системата

  Poesía
1K 0 0

 

Бъг в системата

 

Общество сме "модерно", разправят,

с технологиите в крак сме били.

Но както в производствата масови,

случва се и човешката партида

днес брак да роди.

Пръкват се някои - очукани, ръбати,

дефекти в линията всякакви, чудати.

Мъчна картинка е, пич!

А други, гледаш ги - външно идеални,

но на кухо отвътре дрънчи...

 

 

Травми внезапни, житейски обрати,

напрежение променливо,смешни заплати,

товарят безкрайно машините класни,

спотаили дълбоко сред платките, прашни,

някогашните човешки души,

с техните надежди, нюанси, мечти.

В един слънчев ден най-случаен,

уж непредвиден, но сюблимен, уви, 

пръкна се БЪГ в системата главна.

А може би слабост, казват, оставена -

за заличаване на грешки програма направена.

 

 

Епидемия, край!

В мрежата плъзна заразата.

Знаете, следва паника,

а след нея, логично - анархия.

А в компютърите болни,

машини бездушни и тромави,

филм след филм се твори.

От лъскави палати до скъпи коли.

Тежък дефицит на стойностни мечти.

Поредния пъстър поток от похабени

електромагнитни вълни...

 

 

Безвремие..

Безветрие...

Бездушие...

Жално разумът своите вопли нечути реди,

напускайки печално празните души.

А от принципи, вяра и ценности,

просто човешки, и следа не личи.

Тегави мисли влачат тегави дни.

Тик-такат неизбежно стрелките зли.

А вирусът, страшен, трие, не спи...

Спомени,

Разум,

Мечти.

***

Минало,

Настояще,

Бъдеще

незаслужено,

в миг ще заличи.

И скандиращите безгласно

за индивидуалност, плоски харектери,

с кеф ще обезличи...

 

 

Вегетираме в реалност виртуална.

Блажени роби на полуистини,

тлеещи сред безжични вълни.

Смеем да претендираме, ние празните,

че сплотени и истински сме били.

Същите, взираме се едни в други жадно,

през мислените граници опасани с тел.

Разпадаща се общност от самотни създания,

вливащи се в потока от кал.

Късче по късче болно съзнание,

претопено от матрицата -

съдба, която псевдо-обществото постла...

 

 

Изглежда манипулацията виртуална,

въпреки, че е гениална, е леко напразна.

И човекът, днешен, е плод на смахната идея,

отживяла и дори леко банална.

Разсъдъкът и възприятията му

са с ограничен капацитет.

А в океана от опиати и емоции,

заблудата сурова е необходим афинитет.

Въпреки биологията, напук на законите,

на върха на пирамидата се е покачил

продуктът на изродена технология.

Разумна машина - оправдана теория.

И ако това не е обяснение

на доста главоболия.

 

 

Ирония чудата инициали свои чертае,

учени гениални на богове са си играли.

И ето как партидите бракове са дали.

Но погледни от добрата страна -

Може пък вирусът да не се е добрал

още до твоята глава.

Живей, обичай, бъди осъзнат,

и ако да си поредния брак!

 

 

~ МЯ~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....