Бъг в системата

Общество сме "модерно", разправят,

с технологиите в крак сме били.

Но както в производствата масови,

случва се и човешката партида

днес брак да роди.

Пръкват се някои - очукани, ръбати,

дефекти в линията всякакви, чудати.

Мъчна картинка е, пич!

А други, гледаш ги - външно идеални,

но на кухо отвътре дрънчи...

Травми внезапни, житейски обрати,

напрежение променливо,смешни заплати,

товарят безкрайно машините класни,

спотаили дълбоко сред платките, прашни,

някогашните човешки души,

с техните надежди, нюанси, мечти.

В един слънчев ден най-случаен,

уж непредвиден, но сюблимен, уви, 

пръкна се БЪГ в системата главна.

А може би слабост, казват, оставена -

за заличаване на грешки програма направена.

Епидемия, край!

В мрежата плъзна заразата.

Знаете, следва паника,

а след нея, логично - анархия.

А в компютърите болни,

машини бездушни и тромави,

филм след филм се твори.

От лъскави палати до скъпи коли.

Тежък дефицит на стойностни мечти.

Поредния пъстър поток от похабени

електромагнитни вълни...

Безвремие..

Безветрие...

Бездушие...

Жално разумът своите вопли нечути реди,

напускайки печално празните души.

А от принципи, вяра и ценности,

просто човешки, и следа не личи.

Тегави мисли влачат тегави дни.

Тик-такат неизбежно стрелките зли.

А вирусът, страшен, трие, не спи...

Спомени,

Разум,

Мечти.

***

Минало,

Настояще,

Бъдеще

незаслужено,

в миг ще заличи.

И скандиращите безгласно

за индивидуалност, плоски харектери,

с кеф ще обезличи...

Вегетираме в реалност виртуална.

Блажени роби на полуистини,

тлеещи сред безжични вълни.

Смеем да претендираме, ние празните,

че сплотени и истински сме били.

Същите, взираме се едни в други жадно,

през мислените граници опасани с тел.

Разпадаща се общност от самотни създания,

вливащи се в потока от кал.

Късче по късче болно съзнание,

претопено от матрицата -

съдба, която псевдо-обществото постла...

Изглежда манипулацията виртуална,

въпреки, че е гениална, е леко напразна.

И човекът, днешен, е плод на смахната идея,

отживяла и дори леко банална.

Разсъдъкът и възприятията му

са с ограничен капацитет.

А в океана от опиати и емоции,

заблудата сурова е необходим афинитет.

Въпреки биологията, напук на законите,

на върха на пирамидата се е покачил

продуктът на изродена технология.

Разумна машина - оправдана теория.

И ако това не е обяснение

на доста главоболия.

Ирония чудата инициали свои чертае,

учени гениални на богове са си играли.

И ето как партидите бракове са дали.

Но погледни от добрата страна -

Може пък вирусът да не се е добрал

още до твоята глава.

Живей, обичай, бъди осъзнат,

и ако да си поредния брак!

~ МЯ~