26 sept 2023, 10:44

Българи до края да останем

461 0 0

 

Б Ъ Л Г А Р И   Д О   К Р А Я   Д А   О С Т А Н Е М

 

Да заблуждаваш част от народа,

е било и сега е възможно,

за период кратък и собствена сгода

да се излъже народа изцяло пак може.

 

Но аз не зная чудо такова,

в което един алчен деспот

през цялото време на кръст да разпъва,

да заблуждава един героичен народ.

 

Вдигнете високо главите си братя

и чуйте гласа на тревожното време!

Дедите-герои помни Земята ни свята

и девизът им "Да бъдем, Ил да умреме!"

 

Достойни наследници техни да бъдем!

Над България да се вее роден байрак!

След нас поколения смели и горди

да се раждат и раснат в Родината пак!

 

Половин век те лъжат народе

шепа отбрани бродяги,

в джоба ти бъркат до дъно

и ти оставят в замяна полици за заем,

 

които ти си длъжен, да плащаш

с труда, с потта и кръвта си,

затова, когато на това ново хоро се захващаш,

добре се огледай и сам опознай се.

 

Усетиш ли чуждата лапа,

да се докопва отново до народния джоб,

отрежи на момента ръката,

решила, да граби този народ.

 

Говорят ти за демокрация,

за права, промяна и гласност,

но тази пасмина са плутокрация,

която те залъгва с басни.

 

Свикнали, жестоко да грабят,

да живеят на чуждия гръб,

ще вземат от устата ти хляба

и за долари ще го продадат.

 

Затова огледай се зорко народе

и свободно сам избери

тези, достойни честно да водят,

а не да трупат камари с пари.

 

Изцяло не се доверявай

на никого в никакъв час,

често сметката сам проверявай,

това е то народната власт.

 

В мир и труд живот да тече,

Лъжата да ни трови да престане,

ако трябва всинца да умрем,

но Българи до края да останем!

 

06.01.1990 г., гр. Разград

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....