26.09.2023 г., 10:44

Българи до края да останем

468 0 0

 

Б Ъ Л Г А Р И   Д О   К Р А Я   Д А   О С Т А Н Е М

 

Да заблуждаваш част от народа,

е било и сега е възможно,

за период кратък и собствена сгода

да се излъже народа изцяло пак може.

 

Но аз не зная чудо такова,

в което един алчен деспот

през цялото време на кръст да разпъва,

да заблуждава един героичен народ.

 

Вдигнете високо главите си братя

и чуйте гласа на тревожното време!

Дедите-герои помни Земята ни свята

и девизът им "Да бъдем, Ил да умреме!"

 

Достойни наследници техни да бъдем!

Над България да се вее роден байрак!

След нас поколения смели и горди

да се раждат и раснат в Родината пак!

 

Половин век те лъжат народе

шепа отбрани бродяги,

в джоба ти бъркат до дъно

и ти оставят в замяна полици за заем,

 

които ти си длъжен, да плащаш

с труда, с потта и кръвта си,

затова, когато на това ново хоро се захващаш,

добре се огледай и сам опознай се.

 

Усетиш ли чуждата лапа,

да се докопва отново до народния джоб,

отрежи на момента ръката,

решила, да граби този народ.

 

Говорят ти за демокрация,

за права, промяна и гласност,

но тази пасмина са плутокрация,

която те залъгва с басни.

 

Свикнали, жестоко да грабят,

да живеят на чуждия гръб,

ще вземат от устата ти хляба

и за долари ще го продадат.

 

Затова огледай се зорко народе

и свободно сам избери

тези, достойни честно да водят,

а не да трупат камари с пари.

 

Изцяло не се доверявай

на никого в никакъв час,

често сметката сам проверявай,

това е то народната власт.

 

В мир и труд живот да тече,

Лъжата да ни трови да престане,

ако трябва всинца да умрем,

но Българи до края да останем!

 

06.01.1990 г., гр. Разград

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....