14 feb 2024, 9:59

Българи от ново време

  Poesía » Otra
921 8 15

Те търсят в далечната чужбина 

нишката на златни блянове.

Един или два пъти в годината 

се връщат, за да чуят чанове.

 

Останалото време, там, далече

сънуват на България стадата, 

как се спускат в лятна вечер, 

като реки, очаквани в селата. 

 

В края на седмицата се събират 

да споделят мечти в раздумка.

Тогава от душите им извира

сънуваната родна музика!

 

Ще се заредят с пресни сили:

за следващите дни недоизречени:

когато сънищата им пак били 

на родните места  обречени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • "Не съди,за да не бъдеш съден"!⚖
    Излиза, че Йосип Броз Тито е създал империя от изменници на Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ),в САЩ живеят повече емигранти от колкото коренното население, всички империи са заселвали робите си където имат необходима работна ръка.
    Ами, прословутите "екскурзии" на турското население при т.н."Възродителен процес"? Ами "любимите дестинации" на българите в Коми и Тюмен?
    Икономическата принуда и глада са принудили ирландци, италианци, евреи и прочие етнически групи да търсят препитание извън страната в която са родени.
  • Наричат ги "изменници на родината". Други ги наричат "дървета без корени". И едното и другото е вярно. Това са жалки същества - съвременни Юди, предали своята родина и народ за сребърници и евентуално лично облагодетелстване. Може би в тази тяхна носталгия и вътрешно безпокойство, се крие божието наказание. В това се състои съществената разликата между еврейския и българския народи, които иначе имат сходна история. Евреите отиват в Израел, а българите като плъхове напускат България.

    Превъзходен стих си написал по темата, Стойчо. Поздравление!
  • Благодаря за Любими,Таня!
  • Благодаря за Любими, Младен!
    Благодаря за коментара и оценката, Милена!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...