14 feb 2024, 9:59

Българи от ново време

  Poesía » Otra
912 8 15

Те търсят в далечната чужбина 

нишката на златни блянове.

Един или два пъти в годината 

се връщат, за да чуят чанове.

 

Останалото време, там, далече

сънуват на България стадата, 

как се спускат в лятна вечер, 

като реки, очаквани в селата. 

 

В края на седмицата се събират 

да споделят мечти в раздумка.

Тогава от душите им извира

сънуваната родна музика!

 

Ще се заредят с пресни сили:

за следващите дни недоизречени:

когато сънищата им пак били 

на родните места  обречени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • "Не съди,за да не бъдеш съден"!⚖
    Излиза, че Йосип Броз Тито е създал империя от изменници на Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ),в САЩ живеят повече емигранти от колкото коренното население, всички империи са заселвали робите си където имат необходима работна ръка.
    Ами, прословутите "екскурзии" на турското население при т.н."Възродителен процес"? Ами "любимите дестинации" на българите в Коми и Тюмен?
    Икономическата принуда и глада са принудили ирландци, италианци, евреи и прочие етнически групи да търсят препитание извън страната в която са родени.
  • Наричат ги "изменници на родината". Други ги наричат "дървета без корени". И едното и другото е вярно. Това са жалки същества - съвременни Юди, предали своята родина и народ за сребърници и евентуално лично облагодетелстване. Може би в тази тяхна носталгия и вътрешно безпокойство, се крие божието наказание. В това се състои съществената разликата между еврейския и българския народи, които иначе имат сходна история. Евреите отиват в Израел, а българите като плъхове напускат България.

    Превъзходен стих си написал по темата, Стойчо. Поздравление!
  • Благодаря за Любими,Таня!
  • Благодаря за Любими, Младен!
    Благодаря за коментара и оценката, Милена!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...