Те търсят в далечната чужбина
нишката на златни блянове.
Един или два пъти в годината
се връщат, за да чуят чанове.
Останалото време, там, далече
сънуват на България стадата,
как се спускат в лятна вечер,
като реки, очаквани в селата.
В края на седмицата се събират
да споделят мечти в раздумка.
Тогава от душите им извира
сънуваната родна музика!
Ще се заредят с пресни сили:
за следващите дни недоизречени:
когато сънищата им пак били
на родните места обречени.
© Стойчо Станев Всички права запазени