Обичам те, пуста Българийо,
обичам те от първия миг,
когато дойдох на земята ти
и проходих за първи път.
Но тъжна си, мила Българийо,
с мене, със него, със тях,
с тези, които ограбиха
твоите китни поля,
с тези, които потъпкаха
на Ботев и Левски кръвта,
за жълти стотинки продадоха
история и земя...
Прости ми, моя Българийо,
че не можах да ги спра...
За теб ще мъстят чедатата Ти!
Неродените ти чеда!
Обичам те, китна Българийо!
На тебе порастнах човек.
На тебе родих децата си
и децата им по теб ще вървят.
Обичам те, пуста Българийо,
и тъй' ще е до сетен час.
На тебе погребах майка си...
и мене си ще погреба!
...
А тези, които обрекоха
земята ти на нищета,
проклети да са в небето ти,
и в Ада да изгорят!
© Анета Todos los derechos reservados