3 mar 2018, 20:50

Българийо 

  Poesía » Civil
818 2 2

Обичам те, пуста Българийо, 
обичам те от първия миг, 
когато дойдох на земята ти 
и проходих за първи път.  

 

Но тъжна си, мила Българийо,
с мене, със него, със тях, 
с тези, които ограбиха  
твоите китни поля,  

 

с тези, които потъпкаха 
на Ботев и Левски кръвта, 
за жълти стотинки продадоха 
история и земя...  

 

Прости ми, моя Българийо, 
че не можах да ги спра... 
За теб ще мъстят чедатата Ти!
Неродените ти чеда!  

 

Обичам те, китна Българийо! 
На тебе порастнах човек. 
На тебе родих децата си 
и децата им по теб ще вървят. 

 

Обичам те, пуста Българийо, 
и тъй' ще е до сетен час. 
На тебе погребах майка си...  
и мене си ще погреба! 
...

А тези, които обрекоха 
земята ти на нищета, 
проклети да са в небето ти, 
и в Ада да изгорят!  

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, никой друг не е коментирал - сигурно не е важно. Ти си един от първите, публикуващи в "Откровения". Защо вече не си тук?
  • Много отдавна не бях надниквал при теб. Дори си мислех, че си спряла да публикуваш. Просто не виждам твои коментари. А това, което си написала тук е без нито един коментар. Защото е болезнена истина всичко, което си казала с това произведение.
Propuestas
: ??:??