Mar 3, 2018, 8:50 PM

Българийо

  Poetry » Civic
1.3K 2 3

Обичам те, пуста Българийо, 
обичам те от първия миг, 
когато дойдох на земята ти 
и проходих за първи път.  

 

Но тъжна си, мила Българийо,
с мене, със него, със тях, 
с тези, които ограбиха  
твоите китни поля,  

 

с тези, които потъпкаха 
на Ботев и Левски кръвта, 
за жълти стотинки продадоха 
история и земя...  

 

Прости ми, моя Българийо, 
че не можах да ги спра... 
За теб ще мъстят чедатата Ти!
Неродените ти чеда!  

 

Обичам те, китна Българийо! 
На тебе порастнах човек. 
На тебе родих децата си 
и децата им по теб ще вървят. 

 

Обичам те, пуста Българийо, 
и тъй' ще е до сетен час. 
На тебе погребах майка си...  
и мене си ще погреба! 
...

А тези, които обрекоха 
земята ти на нищета, 
проклети да са в небето ти, 
и в Ада да изгорят!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно, но е истина.
  • Е, никой друг не е коментирал - сигурно не е важно. Ти си един от първите, публикуващи в "Откровения". Защо вече не си тук?
  • Много отдавна не бях надниквал при теб. Дори си мислех, че си спряла да публикуваш. Просто не виждам твои коментари. А това, което си написала тук е без нито един коментар. Защото е болезнена истина всичко, което си казала с това произведение.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...