3 mar 2020, 9:51  

Българийо

  Poesía » Civil
716 4 11

И имаме дом и Родина – България 
лозята, житата и алени макове,
Балканът, хайдушки и спомена, стария,
и скрити по ракли са лъвските знакове.

 

Живеем по странство. Менят се народите,
сънуваме нашата роза, уханната
И кипват в кръвта ни, за миг воеводите,
чуждинска коричка, солта е на раната.

 

Езици различни и с мъка ги сричаме,
а камъни тежки затискат сърцата ни...
Българийо наша, но пак те обичаме,
ти майка не бе... Но бъди –  за децата ни!

----------------------------------
Честит празник, българи!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...