Mar 3, 2020, 9:51 AM  

Българийо

  Poetry » Civic
724 4 11

И имаме дом и Родина – България 
лозята, житата и алени макове,
Балканът, хайдушки и спомена, стария,
и скрити по ракли са лъвските знакове.

 

Живеем по странство. Менят се народите,
сънуваме нашата роза, уханната
И кипват в кръвта ни, за миг воеводите,
чуждинска коричка, солта е на раната.

 

Езици различни и с мъка ги сричаме,
а камъни тежки затискат сърцата ни...
Българийо наша, но пак те обичаме,
ти майка не бе... Но бъди –  за децата ни!

----------------------------------
Честит празник, българи!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...