3.03.2020 г., 9:51  

Българийо

718 4 11

И имаме дом и Родина – България 
лозята, житата и алени макове,
Балканът, хайдушки и спомена, стария,
и скрити по ракли са лъвските знакове.

 

Живеем по странство. Менят се народите,
сънуваме нашата роза, уханната
И кипват в кръвта ни, за миг воеводите,
чуждинска коричка, солта е на раната.

 

Езици различни и с мъка ги сричаме,
а камъни тежки затискат сърцата ни...
Българийо наша, но пак те обичаме,
ти майка не бе... Но бъди –  за децата ни!

----------------------------------
Честит празник, българи!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...