georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
11 may 2010, 14:36

Българийо, родино мила 

  Poesía » Civil
1936 0 3

В душа разнищена – ранена,
един копнеж нестихващ тлей,
надежда сетна – несломена,
проблясва и светлей…

Далеч прокудено в чужбина,
от злобата на зли мъже,
за свидната ни татковина
тъгува моето сърце.

Милее планините сини
и горда Стара планина,
и тучно китните градини
навред – Тракийска низина.

Назад, по пътищата стръмни,
кога обърна тъжен взор,
се мяркат светлите фасади
на родна стряха – роден дом.

И златна Добруджа сияе
във злато, пурпур и рубин,
свободен дух се гордо рее
над Странджа, Рила и Пирин.

Българийо, родино мила,
тъгува днеска твоят син,
прокуден нейде в чужбина,
недраг се скита и немил.

Не ми услажда хляба клисав,
далече щом си ти от мен
и нито здрав съм, нито читав,
от тебе щом съм разделен.

И във чужбина всичко има,
от пиле мляко и море,
но няма нашата коприна
на светлосиньото небе…

В душа измъчена и тъжна
нестихнал глух копнеж зове:
при тебе нявга да се върна –
пръстта ти да ме погребе…

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??