Българийо, родино мила
В душа разнищена – ранена,
един копнеж нестихващ тлей,
надежда сетна – несломена,
проблясва и светлей…
Далеч прокудено в чужбина,
от злобата на зли мъже,
за свидната ни татковина
тъгува моето сърце.
Милее планините сини
и горда Стара планина,
и тучно китните градини
навред – Тракийска низина.
Назад, по пътищата стръмни,
кога обърна тъжен взор,
се мяркат светлите фасади
на родна стряха – роден дом.
И златна Добруджа сияе
във злато, пурпур и рубин,
свободен дух се гордо рее
над Странджа, Рила и Пирин.
Българийо, родино мила,
тъгува днеска твоят син,
прокуден нейде в чужбина,
недраг се скита и немил.
Не ми услажда хляба клисав,
далече щом си ти от мен
и нито здрав съм, нито читав,
от тебе щом съм разделен.
И във чужбина всичко има,
от пиле мляко и море,
но няма нашата коприна
на светлосиньото небе…
В душа измъчена и тъжна
нестихнал глух копнеж зове:
при тебе нявга да се върна –
пръстта ти да ме погребе…
© Христо Оджаков All rights reserved.
Браво!
