15 abr 2020, 9:15

България

  Poesía
767 7 7

Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило.
Сто звезди написали посока.
Рой светулки в жито изкласило.
Мури до Луната чак високи.
Меден звън през август на щурчета.
Пъстри пеперуди под дъгата.
Детски смях (най-точните гласчета
щастие, че има на Земята).
На приятел топлата ръка
(може и размахана опашка).
Дъх на бор и ромон на река.
Топка, дама, колело и прашка.
Грозде, цяло в слънцето удавено,
ябълки... Градините на Бога.
Пещери от времето забравени.
Песни и хорá за всеки повод.
Раковина с тупкащо сърце.
Лято синьо, босо и щастливо.
Пъстра есен с вятърни ръце.
Бяла зима – снежна и красива.
Дом, огнище, истински криле,
дух и корен от Балкана – стария.
Реч и род не паднал векове
или кратко казано: България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...