България
Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило.
Сто звезди написали посока.
Рой светулки в жито изкласило.
Мури до Луната чак високи.
Меден звън през август на щурчета.
Пъстри пеперуди под дъгата.
Детски смях (най-точните гласчета
щастие, че има на Земята).
На приятел топлата ръка
(може и размахана опашка).
Дъх на бор и ромон на река.
Топка, дама, колело и прашка.
Грозде, цяло в слънцето удавено,
ябълки... Градините на Бога.
Пещери от времето забравени.
Песни и хорá за всеки повод.
Раковина с тупкащо сърце.
Лято синьо, босо и щастливо.
Пъстра есен с вятърни ръце.
Бяла зима – снежна и красива.
Дом, огнище, истински криле,
дух и корен от Балкана – стария.
Реч и род не паднал векове
или кратко казано: България.
© Деа All rights reserved.
