България
Няма друга като теб, Родино мила,
хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни,
зреят златните жита от слънцето огряни.
Обич свята си за мен, Родино мила,
изгрев незалязващ в сърцето ти пулсира,
и където и да ходим по чуждите земи,
споменът за теб ни пази в лоши дни,
това, че съществуваш ни топли и теши
и винаги се връщаме, единствена си ти.
Непобедима си от никого, Родино мила,
с гордост се покланям на древната ти сила,
с която побеждаваш всички бури и беди
и гордо се изправяш по-силна отпреди,
от тебе аз се уча на мъдрост и доброта,
да не се предавам, да вярвам в чудеса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados
