31.01.2015 г., 14:28  

България

986 0 13

 

Няма друга като теб, Родино мила,

хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни,
зреят златните жита от слънцето огряни.

Обич свята си за мен, Родино мила,

изгрев незалязващ в сърцето ти пулсира,
и където и да ходим по чуждите земи,
споменът за теб ни пази в лоши дни,
това, че съществуваш ни топли и теши
и винаги се връщаме, единствена си ти.
Непобедима си от никого, Родино мила,
с гордост се покланям на древната ти сила,
с която побеждаваш всички бури и беди
и гордо се изправяш по-силна отпреди,
от тебе аз се уча на мъдрост и доброта,
да не се предавам, да вярвам в чудеса.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми! Много ме зарадва!
    Пожелавам ти щастлив късмет във всичко
    и във всички дни! Само сбъднати мечти
    съдбата щедро да ти дари!
  • Четейки стихотворението ти, изпитах много силни емоции, Кръстина!
    От известно време не живея в България и всичко, което прочетох тук, ме накара да се просълзя, защото, наистина, красотата на нашата родина е уникална и неповторима...
    Пожелавам ти много творчески успехи!Поздрави!
  • Благодаря, Мина, много ме зарадва!
    Пожелавам ти много слънце и сбъднати
    мечти да има винаги в живота ти!
  • Родно вълшебство- никъде го няма!
    Браво!Поздравления!
  • Благодаря, Елена!
    Много се радвам, че ти харесва стиха ми!
    Пожелавам ти само щастливо сбъднати мечти,
    съдбата щедро да ти дари, и много нови
    творчески успехи да те радват занапред!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...