31 mar 2009, 16:10

България

  Poesía
818 0 0

                                      България

 

Един народ, останал без вяра,

един народ, останал без хляб,

един народ, загубил очертания

в един изгубен свят.

 

Един горд и мисловен народ,

един малък, но велик народ.

Сбор от две племена -

тишина, спокойствие и войственост.

 

В далечината на миналото,

отстоявайки своята цялост,

в една твърдина, разяждана

от разврат и пиянство.

 

Отстоявайки на бурите,

издигнал се и светел като звезда,

стряскаща в съня великите.

 

Моя мъка и моя любов.

Мой далечен и свиден дом.

Моя България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...