31.03.2009 г., 16:10

България

817 0 0

                                      България

 

Един народ, останал без вяра,

един народ, останал без хляб,

един народ, загубил очертания

в един изгубен свят.

 

Един горд и мисловен народ,

един малък, но велик народ.

Сбор от две племена -

тишина, спокойствие и войственост.

 

В далечината на миналото,

отстоявайки своята цялост,

в една твърдина, разяждана

от разврат и пиянство.

 

Отстоявайки на бурите,

издигнал се и светел като звезда,

стряскаща в съня великите.

 

Моя мъка и моя любов.

Мой далечен и свиден дом.

Моя България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...